На 19.01.2003 г. в синият салон на хотел Лайпциг, гр. Пловдив се проведе среща на над 40 бивши народни представители от парламентарната група на ОДС от XXXVIII-то Народно събрание. Идеята за събирането бе на народния представител от Добрич – Людмил Бешков, споделена със съмишленици. Според инициаторите на събирането целта на срещата е да се обсъдят актуалните политически събития и състояние на СДС, както и евентуално да бъде учредено сдружение, което ще бъде регистрирано като организация с нестопанска цел. Основната цел, която беше обсъждана за новия клуб, е да помага на Синята партията да преодолее вътрешната си криза и да се върне във властта. Дебатите бяха доста горещи, като се направиха силни анализи на управлението на СДС 1997-2001 г. и най-вече на причините за загубата на парламентарните избори през 2001 г. Енергията беше силна, но горчивината в голяма част от присъстващите сякаш надделяваше с особен акцент върху регионалните проблеми. Част от присъстващите бивши народни представители вече не бяха членове на СДС, като причините за това бяха най-вече „разчистване“ на регионите от стари, изпитани кадри, особено представители на част от партии в ОДС.
Всички единодушно подкрепиха учредяването на сдружението, като се избра името Сдружение за политически анализи „Клуб Сенатор“. Сред учредителите бяха д-р Михаил Михайлов, Младен Влашки, Юлий Славов, д-р Иван Колчаков, д-р Иван Чомаков, Юлия Янева, Никола Николов, Здравко Зафиров, Даниела Николова, Петър Георгиев, Цоньо Ботев, Иван Николов, Петър Рафаилов, Пламен Минев, Николай Томов, Ева Жечева, Петър Георгиев, Методи Андреев, д-р Михаил Карафезов, Петко Проданов, Христо Христов, д-р Григор Шишков, Васил Клявков, Красимир Каменов и др.
За председател на Клуб Сенатор бе избран Людмил Бешков. Обсъдиха се целите на Сдружението и предмета на дейност на новото Сдружение. Избран бе и първият Управителен съвет в състав:
председател – Людмил Бешков, заместник председател Петър Рафаилов, секретар – Пламен Минев и членове Ева Жечева, Методи Андреев, Михаил Карафезов, Николай Томов, Юлий Славов, Юлия Янева
Предприеха се действия по изготвяне на Устав на Сдружението и неговата регистрация. Клубът бе регистриран с Решение № 1 от 19.05.2003 г. на Софийски градски съд, фирмено отделение и вписан в регистъра на юридическите лиза с нестопанска цел. Основните цели на Сдружението, зад които се обединиха учредителя, са:
– да се разработват политически, икономически, социални анализи, да се подготвят и обосновават законодателни инициативи на базата на десни и десноцентристки политически позиции на своите членове;
– да се насърчават практиките за укрепване на професионалното начало в политическата и парламентарната дейност;
– да се подпомага създаването на кадрова база данни в различни експертни области;
– да се подпомага и насърчава процеса на възприемане на устойчиви европейски норми и практики в българския парламентаризъм, държавната и общинската администрации;
– да се организират образователни инициативи за повишаване на квалификацията, политическата и законодателната култура, да се работи за по-широко обществено разбиране на парламентаризма в държавното управление;
– да се работи за повишаване на политическата култура в обществото, както и сред държавната и общинската администрация;
– да се популяризират демократичните идеи и принципи на организацията, като се устоява независимостта на Сдружението;
– да се развиват отношенията на взаимопомощ, уважение и етичност сред членовете.
В следващите месеци на 2003 г. се водеха активни разговори за програмата на Клуб Сенатор, приемаха се нови членове.
02.03.2003 г. Арбанаси „Болярска къща“. Информация от УС на Клуб Сенатор относно подготовката за съдебна регистрация, приети решения
-Информация от НИС на СДС по актуални политически въпроси
-Дискусия за целите на клуба, предстоящи действия и участие в обществено политическия живот
-Поднасяне на венец на паметника на Майка България и участие в празненствата по случай Националния празник 3 март
11-13.04.2003 г. Разград хотел Антибиотик: теми „За достойно членство в НАТО“; „Политически алтернативи на управлението на НДСВ и ДПС“; „Съхраняване и развитие на политическата класа в България“
Клуб Сенатор излезе с анализ и предложения:
-В резултат на политическа и управленска безпомощност на управляващите в страната, се наблюдават симптоми на политическа криза с тенденция към задълбочаване
– Развитието на политическата криза и апатия в обществото водят до опасност от идване на БСП на власт
Връщане на БСП във властта ще доведе до промяна на външнополитическите приоритети и блокиране на реформите в страната
Клуб Сенатор е за:
-СДС да стане обединителен център за всички реални политически сили в дясното политическо пространство
-Консолидиране на всички десни, десноцентристки и либерални политически сили на предстоящите местни избори. Основен техен противник ще бъдат кандидатите на БСП и подкрепените от тази партия „независими“ кандидати
– Недопускане на предсрочни парламентарни избори преди или едновременно с местните
– Резултатите от местните избори да станат отправна точка за незабавен, равноправен политически диалог с всички десни политически сили, включително ДПС и НДСВ с цел постигане на външнополитическите приоритети на страната и продължаване на реформите
– СДС да работи активно за утвърждаване на частната собственост и частното предприемачество като основни ценности в българското общество
– СДС да направи всичко необходимо за съхраняване на политическия си и управленски кадрови ресурс
– СДС да остане основен двигател в диалога за наложителните Конституционни промени и за свикване на Велико народно събрание
26.06.2003 г. „Местни избори и актуална политика“ гр. Банкя с членове на НИС на СДС, народни представители, кандидати за кметове, социолози, политолози
програма: „Местни избори, подготовка, актуални законопроекти и политическа обстановка“
„Местна власт и геополитическа ориентация на България“
„Съхранение и развитие на политическия потенциал в България
На 22.11.2003 г. в парк – хотел Москва, се проведе среща – разговор на новоучредения клуб с темите: Анализ на резултатите от местни избори 2003 г.; политика и политическо развитие на СДС сред изборите, като беше дадена пресконференция
На 5.02.2004 г. се проведе среща на Клуба, на която беше предложено в края на годината да бъде проведена още една извънредна национална конференция на СДС, на която да бъде приет изцяло нов устав на партията и да бъде гласувана програма за бъдещо управление.
Бившите сини депутати настояха още на извънредната конференция на СДС на 21 и 22 февруари 2004 г. да бъдат предприети само частични промени в Устава за по-лесно приемане на нови членове и за ограничаване на едноличните права на председателите на отделните организации.
Бившият депутат д-р Михаил Карафезов изрази своето мнение, че трябва да има дебати в СДС как партията да запази позициите си в дясното и да стане обединител. Направиха се заявки, че клубът ще предложи да се запази сегашната практика НИС да бъде избиран от Националния съвет, който обаче да избира и главния секретар на партията вместо Националната конференция.
Друг депутат – Людмил Бешков заяви, че Надежда Михайлова ще спечели убедително лидерския пост на форума в края на месеца.
Най-добрия вариант за СДС, според Бешков, е „разумът да надделее на предстоящата конференция и в синята партия да започнат да мислят как ще управляват“. Той посочи и кой е най-трагичния вариант за развитието на кризата”.
“Не толкова, ако група хора излязат и си направят партия, а че сред нашите избиратели това послание ще остане неразбрано. Аз не вярвам, че всички хора се молят някому – “Бащице, направи ми нова партия””, каза Бешков, цитиран от БНР. По думите му тава е безкрайно наивно “… гладна кокошка просо сънува”.
Той изрази своето мнение, че Петър Стоянов няма да издигне кандидатурата си на предстоящата конференция, защото е “много разумен човек”.
Бешков отбеляза още, че ако Иван Костов напусне СДС и направи нова партия, тя няма да може да прескочи 4-процентната бариера, за да влезе в следващия парламент. Неговата прогноза е, че една нова партия на Костов няма да вземе повече от процент и половина.
Ако Иван Костов тръгне да прави нова партия, според Ева Жечева той ще покаже, че признава двойния стандарт. Тя обаче подчерта, че той е отговорен политик и затова се надява, че няма да разцепи СДС.
Преди да започне големия дебат за коалиране в дясно, СДС трябва да излезе от кризата на недоизказаната истина, да върне диалога в партийните структури и едва тогава ще имаме ясната идентичност за коалиране в дясно, заяви още Жечева.
През 2004 г. председателството на Клуба пое Пламен Минев след като Людмил Бешков бе отстранен като председател поради несъвместими с Клуба идеи и публични изказвания.
25-26.11. 2005 г. Пазарджик „Пътища и механизми за отваряне на СДС, Идеи за промяна“, сформиране на работна група за промяна на Устава
„Възможен ли е консенсус в дясното политическо пространство“ – председател Пламен Минев
На 18.02. 2006 г. в хотел „Елена“, София Клуб Сенатор проведе Общо събрание, на което избра за председател на Сдружението Цоньо Ботев, както и направи промени в Управителния съвет, като за нови членове на 9 членния съвет бяха избрани Даниела Николова и Захари Желязков. На Общото събрание бяха приети промени в Устава, като членовете на Клуба вече бяха 45. При гласуването на промените в Устава имаше горещи дебати, като Захари Желязков изрази мнение, че клубът трябва да се отвори, като това ще даде възможност да се канят хора от различните етапи от историята на СДС, а не само от 38-НС.
Важна промяна в Устава беше, че той работи в защита на своите членове
Пламен Минев направи кратък преглед на дейността на клуба, като подчерта нарастването значително с нови членове, успешно защитени цели като пространство за нови идеи и проекти. Той отбеляза, „че през годините от неговото основаване са проведени няколко значими сбирки, от което се излезе със сериозни аналитични материали“. Предложен е списък с теми и идеи, които ще бъдат обсъдени с фондация „Конрад Аденауер“ за подкрепа.
Илиян Попов подчерта, че „Клуб Сенатор не е клуб на СДС, но често при своите събирания сякаш се държим точно като такива“.
Членовете на Общото събрание гласуваха, че в Сдружението могат да членуват народни представители от парламентарната група на СДС и други демократични организации от всички Народни събрания, като могат да бъдат приемани и асоциирани членове с решение на Общото събрание, по предложение на Управителния съвет.
Според Захари Желязков идеите на Клуба вече се възприемат в публичното пространство, част от които бяха обсъдени и приети от СДС. По предложение на Клуб Сенатор се създадоха Експертни групи и приета дългосрочна програма за тяхната работа.
Повечето изказвания на събранието показаха, че според голяма част от членовете той се развива като структура, тясно свързана със СДС.
Предложи се ръководството на Клуба да има по-голяма оперативна активност, както и да се взема отношение по въпроси, които да не бъдат само вътрешнопартийни.
22.11.2006 г. среща разговор парк хотел Москва „Докъде стигат посланията на СДС“
-Ахмед Доган и дясната политика
-боят в СДС и липса на развитие от 2001 г.
– структурата на СДС не работи
30.11.2006 г. вписани промените в Устава, с избран председател Цоньо Ботев
02.12. 2006 г. среща дискусия „Възможности за нова политика“ в парк хотел Москва при следния дневен ред:
Основни изводи от последните избори в България
Необходима ли е реформа в българската десница
Възможно ли е взаимодействие между съществуващите десни формации и ГЕРБ
Основни предизвикателства пред българската политическа класа месец преди членството ни в Евросъюза
На дискусията се постигна съгласие за:
Клуб Сенатор да предложи организиране и провеждане на партньорска среща на партии, сдружения, други организации и отделни личности, споделящи десни и десноцентристки политически идеи в началото на 2007 г.
Цел на срещата – представяне на вижданията на участниците за излизане от кризата в дясното политическо пространство
При участието си в срещата Клуб Сенатор да представи проекта с работно име „Нов десен политически проект“, изготвен от членове на клуба и представен на срещата на 02.12.2006 г., като СДС стане лидер на реформите в дясно
Клуб Сенатор да участва в подготовката на срещата с двама свои представители
През 2006 г. бяха създадени експертните групи на СДС, в които почти всички членове на клуба се включиха.
I Област „Икономика и финанси“ с координатори Пламен Минев, Христо Христов, Димитър Иванов, Евгений Бакърджиев, Захари Желязков
сектори:
„Икономическа политика“
„Бюджет и финанси“
„Енергетика“
„Транспорт и комуникации“
„Туризъм“
II Област „Външна политика“ координатор – Николай Апостолов
сектори:
„Външна политика“
„Европейски въпроси“
III Област „Сигурност, отбрана, правосъдие, държавно устройство“ с координатори Иво Цанев, Георги Ананиев, Пламен Раданов, Емануил Йорданов
сектори:
„Сигурност“
„Отбрана“
„Противодействие на бедствия, аварии и кризи“
„Държавно устройство и администрация“
„Правосъдие, противодействие на корупцията“
IV Област „Образование, наука, култура и гражданско общество“
сектори:
„Образование и наука“
„Култура“
„Политика за младежта и спорта“
„Гражданско общество, религия, човешки права и национални ценности“
V Област „Социална и здравна политика“ с координатори Ева Жечева, д-р Стойчо Кацаров, д-р Михаил Карафезов, д-р Николай Томов
сектори:
„Социална политика“
„Здравна политика“
„Демографска политика“
„Политика за децата и семействата“
„Интеграция на малцинствата“
VI Област „Регионална и селскостопанска политика, околна среда и води“
с координатори Евгений Бакърджиев, Цоньо Ботев, д-р Иван Чомаков, д-р Красимир Каменов
сектори:
„Регионална и местна политика“
„Селскостопанска политика“
„Инфраструктура“
„Околна среда и води“
„Гори“
„Градоустройство, строителство, развитие на населените места“
Само за няколко месеца тези групи създадоха нова политическа програма на партията – единственият смислен документ на СДС след падането му от власт.
21-22 април 2007 г. среща-дискусия Велико Търново „Десните партии в наречието на изборите за евродепутати“
Отчет на действията на Клуб Сенатор през последните месеци до днес, направи председателят Ц. Ботев. След част от темите бяха: Политически процеси в навечерието на изборите ; „Десните партии в навечерието на изборите за евродепутати – какво ще реформира СДС – себе си или ЕС или двете заедно“; Необходима ли е реформа в българската десница; Форми за участие на гражданското общество в политиката; Какво очакват хората от десните партии.
29.05.2007 г. Софийски градски съд вписва в регистъра новото ръководство на клуба: Цоньо Ботев – председател; членове на УС – Захари Желязков, Даниела Николова, Пламен Минев, Ева Жечева, Методи Андреев, Михаил Карафезов, Николай Томов, Юлий Славов
16.12.2007 г. среща дискусия „Възможности пред десницата до парламентарните избори; председател Цоньо Ботев Какво показаха резултатите от местните избори за състоянието и перспективите пред десницата; Новият десен проект на Клуб Сенатор – развитието му във времето и начало на практическото му осъществяване – З. Желязков
На 19.01.2008 г. отново в Пловдив бе отбелязана петата годишнина от създаването на клуб “Сенатор”.
На срещата, която се състоя в хотел “Лайпциг”, се водиха разговори за десния политически проект, обсъдиха се възможностите за създаването на единна политическа сила в дясното пространство от дееспособни политици, Гости на събирането бяха лидерът на СДС Пламен Юруков, Стефан Софиянски, Александър Божков.
По повод на срещата председателя на Клуб “Сенатор” Цоньо Ботев отбеляза пред медиите, че „Сдружението участва активно и с конкретни анализи и разработки в процеса на обединение на дясното политическо пространство. Той припомни, че Клубът беше създаден преди пет години от сини депутати от 38-ото Народно събрание, но включва и действащи политици и експерти. Заяви, че „Десницата трябва да се отвори към хората и гражданските структури, а активистите да се съобразяват с избирателите, а не само с партийните си шефове“
На събирането се подкрепиха усилията на новия лидер на СДС Пламен Юруков за отваряне на партията към други организации.
През 2007 г. след анализ на „Клуб Сенатор „ се констатира, че една от причините за разединеност на българското общество и разпокъсаност на политическото пространство е липсата на Национална Доктрина на България . Беше осъществена връзка с водещи учени от БАН , БАНИ и Софийския университет, които са работили по доктрината. В резултат на тези усилия На 14 юни 2007 г. Клуб Сенатор участва в учредяването на „Движение за национална демокрация”
Общественици и интелектуалци се събраха в Националния дворец на културата, за да обсъдят проекта „Движение за национална демокрация”.
Амбицията на новото гражданско сдружение е да работи за обединението на десницата и да накара десните избиратели, отказали се да ходят до урните, отново да гласуват.
175 души учредиха ново дясно Движение за национална демокрация. За лидер бе избран историкът проф. Георги Бакалов. Управителният съвет на движението се състои от 31 души. В него участват акад. Стефан Воденичаров, акад. Георги Марков, проф. Григор Велеев , баскетболната звезда Георги Младенов. В него са още лидерът на Съюз „Радикали” Евгени Бакърджиев, председателят на „ Клуб Сенатор „ Цоньо Ботев Валентин Василев, Иван Колчаков , Пламен Радонов, Захари Желязков.
Сред целите на движението са консолидация на десницата да бъде алтернатива на сегашното управление, да предложи национална доктрина, определяща приоритетите за развитие на България в Обединена Европа и да открие и подкрепи силни кандидати на предстоящите местни и парламентарни избори.
19-20 юли 2008 г., хотел Самоков, Боровец се проведе среща – дискусия на тема „Възможна ли е реформа в българската десница?“. Цоньо Ботев и Захари Желязков представиха темата за Инициативите на Клуб Сенатор за реформиране на СДС и десницата от началото на 2008 г. и тяхното сегашно състояние
21.03.2009 г. е свикано Общо събрание в Парк-хотел Москва – избор на нов УС. Приема Правила за избор на председател и членове на УС
14.11.2009 г. Среща дискусия „СДС – отново пред вътрешни избори“ програмата си пред Клуб Сенатор представиха кандидатите за председатели – Любен Петров, Румен Христов и Иво Цанев. Обсъдиха се темите: „Политическата ситуация в България след парламентарните избори – анализи и прогнози.
Изготви се проект на Политико -експертни групи в следните области, който по-късно беше реализиран в СДС:
Събрания на Клуб Сенатор се проведоха на 21.08.2008 г. и на 21.03.2009.
На 21.03.2009 г. се проведе Общо събрание на Клуб Сенатор, като беше избран и нов Управителен съвет. Беше отчетено, че до този момент клубът се развива най-вече като структура, тясно свързана със СДС. В периода 2006 – 2008 г. Клубът направи няколко сериозни опита да реформира СДС, а и цялото дясно пространство. Значителен принос беше идеята за създаване на кадрова банка на СДС, на експертни групи, за обединяване на партиите от десницата, за структурно, кадрово и идейно укрепване на СДС. Макар бавно и трудно голяма част от идеите бяха възприети и частично реализирани.
На 05 – 06. юни 2010 г. среща дискусия в хотел Велико Търново – идеи за консолидиране на част от политическия, кадрови и експертен потенциал, създаден в дясното политическо пространство около Клуб Сенатор с идеолог Евгений Бакърджиев. „Нови перспективи за развитието на Клуб Сенатор“ с участието на Евгений Бакърджиев, Христо Бисеров. Разгледана е темата за политическата ситуация в България на фона на продължаващата икономическа криза – модератор Димитър Иванов, предс. Захари Желязков
Идеи за консолидиране около Клуб Сенатор на част от политическия, кадрови и експертен потенциал, натрупан в дясното пространство представи Захари Желязков. Предложение за създаване на сайт на Клуба представиха Цоньо Ботев и Илия Петров. В резултат от срещата – дискусия Клуб сенатор излезе със следния документ:
На 04.12.2010 г. се проведе едно от големите събития, организирани от Клуб Сенатор „Цената на прехода“, посветена на политика и общественика Александър Божков. по време на дискусията се обсъдиха проблемите, свързани с изграждането, развитието и състоянието на демократичните институции в България; предизвикателствата на членството на България в ЕС и НАТО; приватизация, икономическа, финансова и социална политика на прехода и ролята на човека в нея, културата през периода. Инициативата събра над 200 участника, повечето от които работили с Александър Божков през различни периоди в неговия живот и кариера. Сред участниците и лекторите бяха Стефан Софиянски, Илиян Василев, Николай Апостолов, проф. Александър Тасев, Георги Прохаски, Иван Нейков, Красимир Ангарски, Евгений Бакърджиев и др.
Със специално послание, се обърна към конференцията президентът Петър Стоянов, който написа: „Всички ние, които познавахме Сашо Божков през различните периоди от живота му, си спомняме с тъга за неговата интелигентност и разностранност, за неговата разбираща усмивка и търпимостта му към тези, на които винаги им трябва повече време, за да разберат очевидното.
Знам – някои ще кажат, че това признание е закъсняло. Но в замяна на това пък е типично наше, седесарско – винаги идва достатъчно късно, след като сме огорчили повечето от най-преданите на каузата ни хора и след това позволихме да се наложи тази мода в СДС – почтеността да се смята за будалък, а идеализма – за наивност. Имахме абсолютно мнозинство, но позволихме да бъде разрушено абсолютното доверие помежду ни.
Сашо си отиде вероятно и заради това неразбиране и клеветите, изфабрикувани по негов адрес – одобрени впрочем скрито и от най-високия етаж на Раковски 134. Но той остави в най-новата история на България и на СДС истинска диря с интелигентността и финеса си и с леко снизходителна усмивка, зад която се е криела една много по – чувствителна душа, отколкото сме си мислели и очаквали.
Сигурен съм, че бъдещите десни политици на България ще оценят неговото дело по достойнство и ще му отдадат заслуженото – повече, отколкото той получи приживе.“
През лятото на 2011 г. в изпълнение на решение на ОС от 26.03. от същата година, клубът подкрепи проекта за обединение на извънпарламентарната десница наречен Общност на демократичните сили. Някои от членовете на клуба се включиха активно в неговата дейност. За дейността на ОДС по-подробна информация даде Иво Цанев.
Членовете на „Клуб Сенатор“ организираха голяма дискусия на тема „Двигатели на икономически растеж“ в три поредни сесии. В края на м. май и началото на м. юни 2011 г. клубът организира поредица от дискусии, посветени на икономическата политика на България . Темите бяха повече от 20, а лекторите повече от 40, като някои от тях не са членове на клуба. Дискусиите протекоха на много високо ниво, а общата оценка беше че малко организации у нас разполагат с подобен експертен потенциал. Една от целите на тази проява беше да се подпомогне президентската кампания на десницата и на Румен Христов беше предложено да заимства тези, да ползва експертна помощ и изобщо да се възползва от целия потенциал на тези дискусии. По късно, в началото на септември, когато той вече беше кандидат на обединената десница отново му предложихме същата помощ и дори възможността в негова подкрепа да се организира обществен комитет. По необясними за нас причини помощта беше отказана, тезите на Румен Христов бяха посредствени, а резултатите плачевни.
Първата сесия бе на 29.05.2011 г. Във фокуса на дискусията бяха темите за икономиката – успехи и провали, двигатели на икономически растеж, капиталови и природни ресурси, капиталови пазари, индустрия, дребен и среден бизнес, природни ресурси и др. Сред лекторите бяха Александър Тасев, Стефан Софиянски, Никола Николов, Георги Прохаски, Илия Калоферов, Анелия Дамянова, Пирин Атанасов, Ирен Петрунова, проф. Георги Михнев, Венцеслав Върбанов, Румен Христов и др.
Втората сесия беше на 04.06.2011 г. и се разгледаха факторите за икономически растеж, инфраструктура, енергетика и енергийна ефективност, туризм, човешки ресурси, технологии и иновации
Третата сесия беше на 11.06.2011 г. Разгледаха се секторите – финансова политика, туризъм, парична политика, банките и подпомагане на икономическия растеж, вътрешен дълг, след което се формира позиция от всички направени предложения. Участваха със свои тези: Александър Тасев, Димитър Бъчваров, Красимир Ангарски, Мариана Асенова, Светлана Атанасова, Божидар Кабакчиев, Емилия Миланова, Спас Димитров, проф. Димитър Иванов, Асен Дюлгеров, Хараламби Анчев.
На 19.11.2011 г. Клуб Сенатор се събра на Национална среща- дискусия, на която гост бе социологът Цветозар Томов. Темите, които се разгледаха бяха: Избори 2011 г. – резултати, изводи, възможности; Кои са важните изводи от изборите за президент и местна власт; Възможности за развитие на дясното политическо пространство във времето до следващите избори – 2013 г. и перспективите след това, нови възможности за развитие на експертния потенциал на Клуб Сенатор.
В края на 2011 г. (17.12.2011 г.) клубът организира още една дискусия по тема, която още дълго време ще бъде решаваща за Европа и света, а именно кризата в Еврозоната. Лектори по темите за създаване на единна валута; състояние на банковата система; политическите решения – разрешават ли кризата или а задълбочават, състоянието на Еврозоната и добрите решения за България. Сред лекторите бяха: доц. Александър Тасев, Красимир Ангарски, Емилия Миланова, Илиян Василев, Божидар Кабакчиев, Димитър Бъчваров. Тази дискусия също протече на високо ниво и се наложи мнението, че темата няма да бъде изчерпена скоро и по нея трябва да се дискутира периодично.
На 30.06.2012 г. Захари Желязков, като председател на УС на Клуба, направи отчет за дейността, в който се разглеждаше един голям период от неговата дейност:
„През 2008 г. по предложение на Клуба в СДС се стартира проект за обединение на десет десни партии и няколко граждански сдружения, с цел съвместно явяване на изборите през 2009 г. За съжаление, тези проекти, в които имаше голям политически потенциал бяха изоставени от ръководството на СДС. Това доведе до факта че СДС изпадна в трайно състояние на слабост в структурно, кадрово, експертно и идейно отношение.
През 2009 г. УС констатира веднага след избирането си, че връзките между СДС и клуб “Сенатор” са прекъснати трайно и вината за това не е наша. СДС не проявява интерес към богатата си история и към политиците които я сътвориха, което е жалко и глупаво но за съжаление е факт.
Всички тези факти, за които може да се говори и пише още много доведоха и самия „Клуб Сенатор“ до необходимостта да вземе важни решения за своето бъдеще .
За клуба бяха възможни няколко варианта:
В своите анализи клубът многократно е изтъквал, че най- голямото богатство на СДС е неговата богата история, а така също и многото успешни кадри /политици и експерти/, които израснаха и се развиха около СДС. В голяма степен може да се каже , че това е и национално богатство, защото повече от десет години СДС нямаше никаква алтернатива в дясното пространство.
В контекста на изложеното до тук пред УС бяха направени няколко предложения за бъдещото развитие на „Клуб Сенатор“:
2.1. Да се обсъди въпросът за приемане на нови членове, като акцентът се сложи върху личности с активна гражданска и политическа позиция.
2.2. Да се обсъди въпросът за създаване на експертни структури на клуба, като в тях бъдат привлечени хора, които са работили в няколко основни области: 1. Висша администрация / министри, зам. министри, директори и зам. директори на агенции, областни управители и др./; 2. Местно самоуправление / кметове, зам. кметове , председатели на общински съвети и др./ ; 3. Дипломати; 4. Експерти които не са заемали постове но са имали активна позиция в дясното пространство.
Тези предложения бяха приети с решение на УС, но с особена острота се постави въпросът какви са целите, които клубът си поставя за близкото и по далечно бъдеще . Това беше важно както за членовете на клуба така и за хората, които искахме да привлечем. Постарахме се да дадем ясен и изчерпателен отговор на този въпрос. Това стана с решение на клуба на среща проведена на 05.06.2010 г. във Велико Търново.
И така какви са целите:
Даже и само това да постигнем, то изобщо не е малко. Повечето от тези хора се познават помежду си, работили са заедно, били са част от едно успешно десноцентристко управление и отдавна са загубили връзка помежду си. Сега ние се опитваме да възобновим тази връзка, за да започнат те отново да общуват помежду си. Очакваме това общуване да им бъде приятно, а в определени случаи могат и да си помагат.
По – голямата част от хората , които искаме да привлечем са били част от едно успешно управление, което постигна стратегически за страната цели /макроикономическа стабилност, дългосрочен икономически растеж, стратегически реформи в почти всички сектори, присъединяване към НАТО и ЕС и др./ . Ако успеем да съберем поне част от този потенциал, това ще бъде едно голямо богатство.
3.1. Да бъде създаден сайт на клуба, в който хората от експертните групи ще имат възможност да публикуват материали в своята област. В нашите експертни групи има поне 50 човека, които са свръхкомпетентни в своята област. Ако всеки един от тях пише поне един материал месечно колко биха станали за една година ?
3.2. Да изготвяме анализи, становища и предложения в определени области по поръчка на конкретни възложители – държавни и общински институции, политически партии, неправителствени организации, търговски дружества, чуждестранни структури и др.
3.3. По конкретни теми да организираме дискусии, кръгли маси, семинари и др.
3.4. По конкретни теми да изготвяме годишни доклади и да ги представяме на заинтересуваните институции и лица.
Всичко описано по- горе много точно отговаря на предмета на дейност на клуба описан в чл.6 от нашия устав.
В контекста на взетите решения на Общо събрание, състояло се на 26.03.2011 г. бяха направени промени в устава. По важните от тях са следните: в клуба вече могат да членуват и лица, които са заемали висши длъжности в централната и местната власт; създаде се възможност в работата на УС да участват всички членове на клуба; броят на членовете на УС вече ще се определя с решение на ОС.
Целите, които си поставихме на заседанието във Велико Търново в голяма степен са постигнати. В този смисъл клубът показа , че има потенциал не само да формулира цели но и да ги постига. Кои са по- важните резултати:
Още през лятото на 2010 г. на заседание на УС беше направено предложение клубът да организира конференцията в памет на големия български политик, общественик и държавник и наш приятел и колега – Александър Божков. Въпреки че предложението бе прието веднага подготовката ни отне няколко месеца. Конференцията се проведе на 04.12.2010 г. За нея могат да се кажат следните по – важни факти :
На 15.05.2012 г. Националният съвет на СДС взе решение да прекрати участието на СДС в Синята коалиция. След това решение някои от политиците , които в момента ръководят СДС отправиха към клуба сигнали за евентуална помощ в бъдещата му дейност. За съжаление тези сигнали са твърде неясно формулирани и поради това на тях не може да се реагира адекватно. Тъй като имаме печален опит в отношенията си със СДС, е редно ако към нас бъде отправено конкретно искане, решение по него да вземе новият Управителен съвет.
На 13 юли 2013 г. по инициатива на „Клуб Сенатор“ се проведе кръгла маса на тема „Изборните правила – какво искат гражданите и какви са възможните решения?“. Участниците в дискусията се обединиха около следните идеи в специален документ:
Преобладаваха становищата за въвеждане на вариант, който се основава на германската избирателна система. Предлагаме да се използва приетия със 160 гласа през 2003 г. и приет на първо четене Избирателен кодекс.
Под тези решения се подписаха:
Сдружение „Клуб Сенатор“
Гражданска инициатива „Справедливост“
Граждани за участие в управлението на държавата
Движение „България на гражданите“
СДС
НДСВ
ПП „Лидер“
ССД
БДС „Радикали“
РДП
Движения „Гергьовден“
ПП „Нова Алтернатива“
ПП БНД
ПП „НИЕ“
БСДП
ПП „Обединени земеделци“
На 03.12.2016 година се проведе дискусия на тема „Изборните правила – какво искат гражданите и какви са възможните решения“., която е втора на същата тема, като първата е проведена на 13 юли 2013 г. Участваха широк кръг от представители на различни политически партии и дружения: Съюз на свободните демократи, Сдружение „Добродетелни дружини“, членове на Клуб Сенатор, ПП „Движение Гергьовден“, БДС „Радикали“, Инициативен комитет „Шоуто на Слави“, учени от Софийски университет, БДЦ, Движение „Демократично действие“, РДП, ЕНП, СДП. Дискусията премина на изключително високо ниво, като в нея взеха участие и експерти по изборни правила и системи. След проведеният на 6 ноември референдум, въпросът за въвеждане на мажоритарни правила при избор на народни представители е ключов за решаване на политическата криза и за развитие на страната.
Въпреки постигнатите резултати в дейността на клуба има много слабости и първо трябва да ги посочим, а след това да видим дали можем да ги преодолеем.
Сигурно могат да бъдат посочени още много проблеми и слабости в нашата работа. Но всяка една организация е функция на нейните членове. Нашето съществуване и извършването на смислена дейност, зависят от мотивацията на нашите членове и от способността им да дават предложения и да участват в тяхната реализация .
За съжаление годините до 2023 г. бяха трудни за Клуб Сенатор. Опитите за организиране на различни събития бяха спорадични и неуспешни. Управителния съвет на Клуба почти не действаше, имаше отделни сбирки, които не произведоха почти нищо. Възраждането на Клуба започна с идеите на Захари Желязков през 2013 г., когато започнаха серии от дискусии, организирани от Клуба, проведе се Общо събрание, на което се избра нов Управителен съвет, Захари Желязков беше преизбран за председател, лансира се идеята за Дискусионно общество „Клуб Сенатор“, която беше приета радушно и подкрепена. Цялата 2013 г. премина под честването на 20-годишнина от учредяването на Клуба.
„Ротацията – новост, необходимост или експеримент в политическата теория и практика“ е темата, която събра на 17.02.2023 г. членове на Клуб сенатор и приятели, които обсъдиха управлението, ротацията, възможностите на сегашното правителство, конституционни и законодателни аспекти, вота на избирателите, национално отговорното поведение и др.
Понятия „некоалиция“ и „сглобка“ не съществуват в политическата теория и практика, каза Захари Желязков, председател на „Клуб Сенатор“. По думите му двете понятия издават липса на въображение и прикриват липсата на програма на правителството, а липсата на програма води до непредвидимост на управлението, добави той. Според Желязков едно от най-съществените неща е, че тази коалиция очевидно е съставена против волята на избирателите и е тревожно упоритото несъобразяване с общественото мнение. По думите му предстоящата ротация с нищо няма да промени управлението.
Светлана Дянкова от „Клуб Сенатор“ изрази мнението си, че без избори ще има нов мандатоносител и ново правителство, както и че за първи път ще има такъв експеримент, но все още хората са в неведение какво ще се случи. По думите ѝ основните говорители за ротацията правят нестабилни отношенията в обществото ни. Ако ротацията не е на всяка цена, означава ли, че има механизъм за оставане на това правителство, че ще остане същият мандатоносител, означава ли, че ще има нови избори, попита тя.
Проф. Пламен Киров, ръководител на катедра “Конституционно правни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, се включи онлайн в дискусията и посочи, че ротацията е новост, може да се възприеме като експеримент, но едва ли е необходимост. Други държави са намирали много по-удачни модели за излизане от политическата криза, в която са изпадали, добави той. Възможността за ротация съществува като модел в Конституцията, но не с това понятие, а като особен ред за формиране и промяна на състава на Конституционния съд (КС), посочи още проф. Киров и припомни, че на всеки три години с една трета се обновява съставът на КС, с което се гарантира приемственост, дотолкова доколкото две трети от състава му остава непроменен.
При използването на пропорционална избирателна система се стига до силна фрагментация на представителството в парламента и за да се формира правителство, е нужно създаване на следизборни коалиции, каза още проф. Киров. Проблематичното на тези коалиции е, че избирателите гласуват за определени партии и коалиции и дават доверието си, но се оказва, че когато избраните попаднат в парламента, се договаря коалиция, която се проектира по един или друг начин в правителството, добави той. По думите му в класическите парламентарни демокрации се подписва коалиционно управление с ясни цели, в каква последователност ще се търсят решения, как ще се излъчват лицата, които ще заемат постове в изпълнителната власт и др. При нас политически партии, които са остри опоненти, си подадоха ръка и създадоха т.нар. сглобка, но това е класическа парламентарна коалиция, въпреки че никой не иска да го признае и затова използват „сглобка“, каза още той. По думите му партньорите си нямат доверие един на друг, заради което всяка седмица избухват скандали, няма сключено коалиционно споразумение, показващо как ще се сменя министър-председателят, дали ще се разчита на министри – експерти, които не са политически обвързани и др. Липсата на политическа програма е една от големите слабости на „сглобката“, допълни проф. Киров и посочи, че вероятно това ще бъде причината тя да рухне. Процедурата, по която може да се направи ротацията, е премиерът да подаде оставка, но при това положение оставка подава и цялото правителство, каза още проф. Киров. По думите му ще трябва да се спази класическата процедура, посочена в Конституцията, за формиране на ново правителство. Според проф. Киров „сглобката“ може да съществува и четири години, защото често се предпочита несигурност и нестабилност в отношенията между не партньорите пред неизвестността на едни нови избори. Изкарването на пълен мандат обаче не означава стабилно управление, каза още той.
Емануил Йорданов, член на „Клуб Сенатор“, подчерта, че същността на ротацията е начин да се съхрани едно управление, на базата на гъвкав прочит на Конституцията, тъй като тя позволява подобен начин на процедиране. По думите му няма подменен вот на избирателите, защото винаги има огромен брой негласували и на всеки следващи избор стават все повече. По думите му гласувалите очевидно не са били достатъчно ефективни, за да постигнат резултата, който отговаря на политическите им виждания. Йорданов коментира и темата за национално отговорното поведение в създаването на „сглобка“, посочвайки, че тя удовлетворява индивидуални интереси и не е насочена към интересите на обществото. Начинът на съставяне на действащото правителство се разминава с национално отговорното поведение, защото, когато търси политическа реализация, човек би следвало да има професионална биография на тази база, добави той. По думите му в сегашното правителство има много неизвестни хора, които нямат възможност да контактуват с обществото и да обясняват ясно какво прави правителството. Страхувам се, че „сглобката“ няма да рухне, защото отговаря на интересите на хората, които участват в нея, каза още Йорданов. По думите му има и драстично разделение в обществото по темите за войната в Украйна, за еврото, за Шенген и др.
В днешното управление не виждаме коалиционна програма и осмислени цели, каза Иван Колчаков, член на „Клуб Сенатор“. Според него българите непрекъснато са недоволни, което води до постоянно желание за нови лица. При резки политически експерименти, без никаква традиция, няма какво да ни изненадва, че сме най-бедните в Европа, каза още Колчаков и посочи, че седемте политически субекта са сложна формула за хората. В Америка има две политически сили, в Западна Европа също е така и е ясно, че не можем да очакваме от такава сложна конфигурация да даде много добри резултати, добави Колчаков.
България от много години е в незавидно положение, каза д-р Димитър Иванов. По думите му, ако двете водещи партии преди година бяха казали, че ще предложат модела Денков – Габриел, то класирането на последните избори щеше да бъде съвсем различно и от първа и втора сила щяха да бъдат последна и предпоследна. В този смисъл измамиха не само електората си, но и цялото общество, добави Иванов. Има три причини, които мотивираха това действие – евроатлантическа интеграция, конституционни промени, необходимостта за преодоляване на икономическата криза, посочи Иванов. По отношение на конституционните промени – ние сме субект на Конституцията, която засяга всеки от нас, законите са основават на нея и тези промени, които се направиха са вредни, а начинът, по който се попълни съставът на Конституционния съд, е обиден, добави той. Иванов даде „лоша оценка“ за последните девет месеца по отношение на външната политика, на здравеопазването, на селскостопанската политика, на екологичната политика, на енергетиката.
На 14 май 2023 г. в Хотел „Хемус”, конферентна зала „Преслав” се проведе една от значимите дискусии, организирани от дискусионно общество „Клуб Сенатор“, на което присъстваха значителен брой гости и членове на клуба. Дискусията премина под знака на „Геополитика и енергетика“, като се постави акцент върху геополитическият сблъсък в енергетиката, като част от преобразуването на световния ред и неговото отражение в ЕС и в България. Разгледани бяха всички видове енергия , както и конкретни енергийни проекти, които имат своите геополитически измерения. Българската енергетика в контекста на настоящите и бъдещи политики и регулации на, либерализацията на пазара, устойчивост на политиките на ЕС по време на кризи.
История, етапи, дял, проекти, финансови измерения, възвръщаемост,
Какво се случва в ЕС и в света, перспективи на зелена енергетика, енергия добивана от въглища.
Ядрената енергетика – големият геополитически сблъсък в света днес.
Газът като енергия и суровина – геополитически измерения в света и в региона, история на газа в България, ценообразуване на газа, газоснабдяване, топлофикация, ролята на „Булгаргаз“.
Механизмът за търговия с квоти за емисии парникови газове на ЕС: история, етапи, практически резултати, отражение върху икономиката. Как те бяха превърнати в борсово търгуван финансов актив? Къде отиват парите и печалбите от продажба на квоти? Какво се случва с ограничаване на парниковите газове в света – САЩ, Китай, Индия, Русия, Латинска Америка, Африка, Япония, Австралия, Индонезия?
Практики на българския пазар, финансови измерения, отражението върху крайния потребител и бизнеса.
Като лектори по темите участваха: Еленко Божков, Иван Хиновски, Никола Николов, Сашо Дончев, Йордан Йорданов, Антон Иванов, Димитър Иванов, Живко Бориславов и др.
Участие ще вземат експерти, представители на политически партии, граждански организации и членове на Сдружение „Клуб Сенатор“.
На 20.05. 2023 г /събота/, в гр. София, се проведе Общо събрание (ОС) на Сдружение „Клуб Сенатор“.
Събранието беше открито от председателя на Клуба, г-н Захари Желязков, който обяви, че то се посвещава на двадесетата годишнина от учредяването на клуба, което е на 19 май 2003 г. в гр. Пловдив.
Общото събрание е свикано на основание чл. 26., ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и на основание чл. 18, ал. 3 от Устава на Сдружението от Управителния му съвет (УС) на заседание, проведено на 16.02. 2023 г. Изготвена е покана, която съдържа дневния ред, датата, часа и мястото за провеждането на ОС.
Събранието протича при следния, обявен предварително по реда на ЗЮЛНЦ, Дневен ред:
По т. 1 от Дневния ред,
Преди да представи отчета на Сдружението и на УС, д-р Ева Жечева предложи да се почетат с едноминутно мълчание всички починали членове на Клуб Сенатор.
Секретарят на Клуб Сенатор, д-р Ева Жечева представи на Общото събрание отчета за дейността на Управителния съвет и на Сдружението, за периода от последното Общо събрание. Отбелязаха се всички важни инициативи, участие в събития и идеи, които са били реализирани.
Отчетът беше допълнен от г-н Захари Желязков, който подчерта, че Клуб Сенатор е единствената непартийна структура, създадена от хора, били в управлението на държавата на политическо и изпълнително ниво и която все още съществува. Той представи инициативата за създаване на Експертни групи, които са по теми и са един огромен ресурс от специалисти и хора, участвали на различни нива в управлението на държавата. Запозна ОС с финансовия отчет, като отбеляза, че има сериозни проблеми с финансирането на дейността и предложи тази дейност да бъде обсъдена в т. 4 от Дневния ред.
В т. 1 се включиха и голяма част от членовете, които споделиха вълнуващи моменти от неговата история. Цоньо Ботев, който е вторият председател на Клуба, след Людмил Бешков припомни инициативите за обединение на всички организации, както и моменти от създаването на Движението за национална демокрация, което беше по идея на Клуб Сенатор.
Предложенията за промени на Устава, които бяха обсъдени от УС на последното му заседание, бяха представени от д-р Светлана Дянкова,
Една от важните промени, които се приеха бе за Приятели на Клуб сенатор, по предложение на Захари Желязков. Асоциираните членове (Приятели на клуб „Сенатор“), може да не отговарят на условията за членство по чл.11. „Към „ Клуб Сенатор“ се създава група за приятелство. Тя се състои от лица, които са дали съгласие да участват в експертната и/или дискусионната дейност на клуба – „Приятели на „Клуб Сенатор“ чрез попълване на анкетна карта по образец, утвърден от УС. Те не са членове на клуба.
Захари Желязков информира Общото събрание, че поради мандатност на членовете на УС съгласно чл. 21, ал. 1 от Устава на Сдружението е необходима промяна в броя и състава на членовете му, като предложи на ОС броят на членовете да бъде променен на 11 /единадесет/ члена. Той представи и постъпилите от членове на Сдружението номинации за членове на УС.
УС на Клуб Сенатор ще се състои от 9 члена, които амблок се гласуваха:
Захари Желязков
д-р Ева Жечева
д-р Светлана Дянкова
д-р Иван Колчаков
Иво Цанев
Илиян Попов
Цветан Манчев
Димитър Абаджиев
Симон Спасов
След избор на УС на Клуб Сенатор се премина към избор на председател, като имаше само едно предложение – Захари Желязков, който беше избран с единодушие.
На 22.10. 2023 г. Дискусионно общество „Клуб Сенатор“ организира дискусия на тема „Местната власт – най-прекият път към живота на гражданите“. Дискусията се проведе при следния дневен ред:
10.30 – 10.40
Откриване
Захари Желязков – председател на „Клуб Сенатор“
10.40 – 12.00
Част Първа:
Модератори : проф. д-р Здравко Попов, д-р Светлана Дянкова
Говорители: Юлий Павлов проф. Васил Гарнизов, д-р Димитър Иванов, Иво Цанев, Илиян Попов, гл. ас. д-р Анета Милкова
– Предизборните кампании в медиите и правото на политическите партии/коалиции на равнопоставен достъп
– Нормативно защитени ли са партиите и гражданите, които трябва да направят информиран избор?
12.30 – 14.00
Част Втора:
Модератори: д-р Ева Жечева, Цветан Манчев
Говорители: Стефан Софиянски, Найден Зеленогорски, д-р Иван Колчаков, д-р Стефан Иванов, Иван Сотиров
На 21.09. 2023 г. се проведе заседание на УС на Клуб „Сенатор“ при предварително обявения Дневен ред:
Захари Желязков представи накратко предложението за създаване на Дискусионно общество за политически знания „Клуб Сенатор“, която не е нова за клуба. Тя беше обсъждана и на Общото събрание на 20.05.2023 г. и получи принципната подкрепа на членовете.
Захари Желязков: „Идеята е разписана в основополагащ документ на клуба. Има философски, исторически и морален аспект, но най вече е визия за това как може да бъде изградено едно дискусионно общество. Не като се насилваме да бъдем експерти по всичко, а не сме. А, като използваме организационните възможности на клуба и на отделни членове да събираме хора, утвърдени авторитети, в различни области и да създават дискусионна среда. Тя няма окончателен вид. Подлежи на непрекъснато усъвършенстване и допълване. За неговите основатели, членове и приятели клубът е общество за дискусии и споделяне на опит. Създаден е и развиван от хора с богат политически и управленски опит. Разполага с личности и знания във всички области на управлението. Това позволява организиране на дискусии и форуми на високо експертно и политическо ниво.
По предложението се изказаха почти всички членове на УС, като Св. Дянкова изрази позиция, че според нея ролята на това дискусионно общество има смисъл в посока на съхраняване на политическия опит и се развива и като политическа академия, а не само като среда за срещи и експертиза.
Позицията бе подкрепена и от Д. Абаджиев, който каза, че не вижда Клубът като организатор на събития и не би участвал в подобно общество, колкото и идеална цел да има то.
По този въпрос се изказаха и останалите членове на УС, като се стигна до решението, че се подкрепя принципното предложение по т. 1, но то ще бъде развито и обсъдено. Всички изразиха подкрепата си, че след погрома на политическите елити, трябва да бъде съхранен морала и принципите в политическото пространство.
т. 2 от Дневния ред: Избор на заместник- председател на клуба и секретар
Председателят Захари Желязков направи две предложения за заместник – председател и за секретар, като предложи Светлана Дянкова за заместник, а Ева Жечева – за секретар.
Не бяха направени други предложения.
Св. Дянкова отбеляза, че за нея е изключително трудно в клуба след смъртта на Иван Нейков и тази отговорност я намира за малко закъсняла, но получи подкрепата на всички членове на УС и изрази надеждата, че с общи усилия биха могли да възродят Клуба.
След гласуване на присъстващите членове с 6 от гласовете Св. Дянкова бе избрана за заместник председател, с 6 гласа „за“ Ева Жечева беше избрана за секретар
т. 3 Представяне и обсъждане на проект за медийна концепция, изготвена от Илия Петров
Илия Петров представи накратко своята концепция за медийна политика на Клуб Сенатор, като отбеляза възможността за сайт и нова фейсбук страница, като подчерта, че Сенатор е бранд и трябва да се работи за неговото запазване.
Във връзка с концепцията бяха зададени въпроси от членовете на УС, като се изтъкнаха редица проблеми, които могат да се срещнат: финансовия въпрос, експертните материали и др.
Илиян Попов предложи да разгледаме възможността да кандидатстваме по проект, в който се включва и медийна политика.
Геополитика и енергетика
Геополитическият сблъсък в енергетиката, като част от преобразуването на световния ред и неговото отражение в ЕС и в България
„Основни изводи от местните избори 2023 г. в България“ бе темата на дискусията, организирана на 2 декември 2023 г.. Сред говорителите бяха: проф. Милена Стефанова, Юлий Павлов, д-р Димитър Иванов, Илиян Попов, д-р Анета Милкова, д-р Иван Колчаков по темите: „Анализ и основни изводи от резултатите в най-големите общини- София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора. „Промяната“ ще промени ли живота на хората и в каква посока? Какво реално можем да очакваме? Резултатите от изборите като пряка последица от състоянието на обществото! Представяне на партиите и на местните коалиции в изборите, Проекция на резултатите от местните избори върху управляващата коалиция.
Втората част на дискусията своите тези разгърнаха проф. Антоанета Стефанова, д-р Илко Семерджиев, Стефан Софиянски, д-р Стефан Иванов, Иван Сотиров, проф. Ганета Минкова. Темите бяха конкретни и остри: Лидерите и лидерството, като фактор за резултатите от изборите, Местните избори доказаха ли, че кризата в обществото се задълбочава, София – накъде след изборите, Обсъждане на законодателни теми и предложения, свързани с местното самоуправление.
На 6 април 2024 г. в София се проведе специална дискусия „Изборите за ЕП и бъдещето на ЕС“, организирана от “Клуб Сенатор”. По този повод беше дадена и нарочна пресконференция в БТА, в която участваха: Захари Желязков – председател на клуба, Светлана Дянкова – зам.-председател, Стефан Софиянски, проф. Александър Тасев и д-р Иван Колчаков.
Експерти от различни области обсъдиха предизвикателствата пред Европейския съюз, новия мандат на европейските депутати, и бъдещето на блока.
Панелисти бяха: Юлий Павлов, проф. Антоанета Христова, проф. Александър Тасев, доцент Григор Сарийски, проф. Даниела Бобева, доцент Пламен Орешарски, Красимир Каракачанов, Антон Иванов, д-р Нено Димов, проф. Пламен Киров, и Анатоли Величков.
Дискутираха се 11 особено важни за ЕС теми, включително дебат за ценностите на блока, икономическия сектор и връзката му със Зелената сделка, въпроси за конкурентоспособността, финансите на Съюза, енергетиката в контекста на Зелената сделка, самото бъдеще на Зелената сделка, разширяването на Съюза, и бъдещето му с оглед мира и войната в настоящата геополитическа ситуация.
Дискусията е посветена и на 25-та годишнина от получаването от страна на България на поканата за започването на преговори с ЕС – 10 декември 1999 г. Затова Захари Желязков подчерта, че събитието е едно от най-значимите в историята на страната ни. “Откриха се огромни възможности. Тази дата беше последната, а след това Европейският съюз се затвори и това продължава досега. Администрацията по времето на управлението на ОДС (Обединени демократични сили 1997-2001) с премиер Иван Костов беше първото, което се научи да работи с международните институции. Безспорно е, че преди това служебното правителство на Стефан Софиянски завари държава, която беше фалирала два пъти – веднъж при Андрей Луканов и втори път при Жан Виденов“, добави той. „Забележително е, че само за година и половина по-късно получихме покана за започване на преговори с ЕС. От една фалирала държава станахме годни да преговаряме с ЕС. Това беше признание за свършените реформи на правителството“, каза още Желязков. Председателят на “Клуб Сенатор” очерта основните въпроси: вътрешните процеси в Съюза, дебата за ценностите му, перспективите пред разширяването, резултатите от “Зелената сделка” и “ЕС между мира и войната”.
„През 1997 г. България беше във фалит. Резервът беше 350 млн. долара при санитарен минимум 500 млн. Инфлацията беше над 240% и бяха фалирали есента на 96 г. 8 държавни банки, което се отрази на кризите в много икономически среди. Тогава доларът стигна 1:3000 български лева“, заяви от своя страна Стефан Софиянски, бивш служебен премиер и кмет на София. Той отбеляза, че няма друго решение за бъдещето на силна България освен в Европейския съюз.
Проф. Александър Тасев (зам.-министър на търговията и туризма в периода 1997-2000 г.) посочи, че служебният кабинет на Софиянски поема управлението през 1997 г. в едно много тежко икономическо и социално положение за държавата. „Впоследствие едва за година и половина успяхме с много труд да покажем на Европа, че покриваме задължителните изисквания за покана. Заварихме държавата наникъде и това трябва да се промени“, допълни той, като припомни стендбай споразумението с Международния валутен фонд (МВФ) през 1998 г. и Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА).
Д-р Иван Колчаков припомни решаващата роля на реформите, включително на местното самоуправление. „Първата група от 38-ото Народно събрание беше изпратена в Копенхаген, за да бъдат обучавани как да се справим с предизвикателствата в публичната администрация. Когато ние задавахме въпроса на колегите кога България може да стане член на ЕС, първоначално ни отговаряха – 30 години. През 1999 г . обаче получихме покана и след 7 години никой от нашите партньори не вярваше, че България за толкова кратко време е успяла да изпълни всички критерии от Копенхаген и да стане член на Съюза“, обясни Колчаков.
Светлана Дянкова – зам. председател на клуба, каза, че без законодателната власт (парламента) правителството е нямало да постигне тези успехи. „Успяхме, защото всички власти бяхме на едно ниво – правителство, НС и мнозинството на ОДС, местната власт, всички работихме като екип, като отбор. С оглед на днешната ситуация, не може да има сравнение“, добави тя.
На пресконференцията бяха припомнени някои важни дати при присъединяването на България към ЕС: На 22 декември 1990 г. VII Велико народно събрание приема, по предложение на Любомир Иванов, решение за желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейските общности. През 1993 г. ЕС приема Копенхагенските критерии, които страните-кандидатки трябва да изпълнят. На 14 декември 1995 г. XXXVII народно събрание гласува решение Република България да подаде официално молба за пълноправно членство в Европейския съюз.
На 10 декември 1999 г. Европейският съвет взема решение в Хелзинки да открие преговори с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта.
„Политическата система на България“ беше темата на обществената дискусията, организирана от Дискусионно общество „Клуб Сенатор“, която се проведе на 13.10.2024 г. в хотел „Хемус“ от 10.00 часа.
Въпросите, които се обсъждаха по време на дискусията, са свързани с кризата в политическата система, зрелостта на обществото и последствията от това за България.
Партийна система, система на институциите и административна система, както и връзката между тях. Партии и държавно управление в преход. Кризата на българската политическа система – причини и етапи. Необходими ли са промени в конституционното устройство на държавата? Българската политическа система през погледа на политическия психолог.
В първата част лектори бяха: проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Здравко Попов, Радослав Кацаров, Велислав Величков, д-р Илко Семерджиев, проф. Антоанета Христова.
Дискусията бе открита от Захари Желязков – председател на „Клуб Сенатор“, който открои срива на доверието на хората в партийната система, намаляване на броя на гласувалите избиратели. Кризата в политическата система доведе до това, че трудно ще бъде съставено редовно правителство, като това е причината за късо времевите парламенти. Една от задачите е приемане на национална доктрина на страната, каквато имат повечето балкански държави. „Има ли изход от тази ситуация?“ беше въпросът, с който откри дебатите.
Проф. д-р Пламен Киров – ръководител на катедра по Конституционни науки към Юридическия факултет на СУ, бивш представител на България в Европейската комисия за демокрация чрез право на Съвета на Европа (Венецианска комисия) и съдия в Конституционния съд. Важна част от изказването му беше състоянието на политическата система, като наблегна на традиционното разбиране, че партиите раздробяват единната народна воя, като подчерта, че кризата в политическата система не е български патент, но у нас е особено остра. Това се дължи на страната избирателна система, но и по непълноценният начин, по който партиите защитават интересите на определени социални групи. За съжаление партиите загубиха своя демократичен характер. Той предложи приемане на нов Закон за политическите партии, както и правила и критерии за вътрешна демокрация на партиите.
Философ, дипломат и университетски преподавател – проф. д-р Здравко Попов очерта грешките в началото на демократичния преход. Според него причините, поради които стигнахме дотук, е че нещо в началото не се получи както трябва. Повторихме партийни модел на БСП. В Чехия един месец един милион граждани стоят на площада, докато средите на компартията изчезват, но у нас не се получи така и ние още си говорим за комунизъм. Регистрацията на много партии разпръска социалната енергия и те участват в дисперсията на политическото пространство. Ние никога не сме имали идеално състояние на демокрацията, което сега се е влошило. Кризата е в самото начало на нашия преход.
Д-р Илко Семерджиев – министър на здравеопазването във втория кабинет на Иван Костов и вицепремиер и министър в служебния кабинет на Огнян Герджиков, направи изказване върху трите опори на Кризата в българската политическа система – причини, етапи и възможности за изход. Основополагащо за д-р Семерджиев е, че основната ценност на демокрацията е живот в свобода, като направи ясни паралели между тоталитарно и демократично общество. Демокрацията е ценност, като икономиката е цената на нейното постигане. Само факта, че сме събрали да дискутираме тези теми е знак, че нещата не се случват така, както трябва.
Проф. д-р Антоанета Христова направи преглед на политическата система през призмата на политическата психология, като отбеляза, че има разпад в политическата система. Как трябва да мотивираме българския избирател, как да овластим гражданите и формата на коалиционно управление, като форма на слабост, това бяха част от темите, които тя разви.
Адв. Велислав Величков – председател на независимата гражданска общност „Правосъдие за всеки“ очерта рисковете пред политическата ситуация в България с приемането на нова Конституция още веднага след началото на прехода през 1989 г., като даде примери с държави, които са изминали този път. Говори за ролята на Конституционния съд и за 23 те закона в периода 1997 2001 г., които бяха обявени за противоконституционни, в т. число текстове на Закона за администрацията и лустрацията, както и за досиетата. Подчерта сила на българската прокуратура, който е казармен.
Радослав Кацаров представи накратко проекта за нова Конституция на една от присъстващите партии.
В дискусията със свои тези се включиха Юлий Павлов, Йордан Нихризов, д-р Васил Михайлов, Иван Сотиров.
Във втората част се дискутира по темите: Българската политическа система и парите на данъкоплатците. Българската политическа система и енергетиката. Как политическата система влияе върху медиите. Република с Парламентарно управление или Република с Президентско управление – предимства и недостатъци.
Лектори: проф. д-р Даниела Бобева, доц. д-р Пламен Орешарски, д-р Анета Милкова, д-р Димитър Иванов.
Проф. д-р Даниела Бобева – известен български финансист, университетски преподавател и практик. Тя е министър на търговията в служебното правителството на Стефан Софиянски (1997) и заместник министър-председател на правителството на Пламен Орешарски. За нея в икономиката няма дясно и ляво, но има тенденции да се превърне в едно завършено ляво. Разви въпроси за растежа и за заплахата за финансовата стабилност в резултат от безвластието, породено от кризата в политическата система.
Как при този уязвим растеж се развива дългът и как това се отразява на парите на данъкоплатците и Какво означава за България влизането в Еврозоната – част от темите на доц. Д-р Пламен Орешарски, който е български политик, финансист и преподавател в УНСС и НБУ. От 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г. оглавява правителството на Република България, избран от XLII обикновено народно събрание.
От 1997 до 2001 г. е заместник-министър на финансите в правителството с мандат на СДС и министър-председател Иван Костов. Неговият ресор е управление на държавния дълг и финансови пазари; управление на пазара на ценни книжа в България. Под неговото ръководство се обединяват дейностите по управление на вътрешния и външния дълг. Пламен Орешарски е член на екипа, осъществил въвеждането на механизма на Валутния борд в България.
Д-р Анета Милкова е гл. асистент в Катедра „Комуникация и аудиовизуална продукция“ в СУ „Св. Климент Охридски“, която разви тезата, че ролята на медиите за състоянието на политическата система е такава, каквато им отредиха политиците след 1989 г. Закъснялата медийна регулация в областта на електронните медии и лошото законодателство в много сектори създаде тази медийна среда, която изглежда част от проблема. Като пример тя посочи Закона за радиото и телевизията, правилата за медиите в предизборните кампании в Изборния кодекс от 2014 г., както и Закона за политическите партии. Над 140 регистрирани политически партии, а не повече от 40 участват на избори през последните 30 години – повечето от тях нямат дейност от години, а просто чакат да си продадат регистрацията преди избори. Изборният кодекс даде възможност на търговските медии да участват в предизборните кампании и да генерират финансов ресурс от този пазар, но това е по-малкото зло. Същественото е, че в предизборните кампании няма правила за медиите – няма разграничаване на пропагандните партийни материали от информацията и публицистиката, а медиите се превръщат в PR отдели на партийните щабове и забравят за своята отговорност пред аудиторията. Проблем са и въведените в Изборния кодекс медийни пакети от 40 хиляди лева за регистрираните за участие в изборите политически партии и коалиции, които по никакъв начин не подпомагат дейността на извънпарламентарните партии, а създават корупционни практики.
Д-р Димитър Иванов – завърши дискусията с темата за българската политическа система и енергетиката. Той е основател и председател на Монархическо дружество „Просветление”. Депутат от СДС в 37-то и 38-то Народно събрание. Активен участник е в енергийната и здравната реформа в България. Вносител е на закона за Националния герб. Член на „Клуб Сенатор“. Той подчерта, че енергетиката е причина за войните, а войните сменят политическата система.
Дискусията беше закрита от Захари Желязков, който обърна внимание на изключителната сериозност и искреност в представяне на темите. С цялата си отговорност на политици и експерти всеки един участник в дискусията даде своя приност към предложения и решения за една по-добра България.
На 14.12.2024 г. се проведе Национална среща „Клуб Сенатор и приятели“. Срещата се посвети на 25- та годишнина от получаването на поканата за започване на преговори с Европейския съюз.
На 10 декември 1999 г. в Хелзинки (Финландия) България, Латвия, Литва, Малта, Румъния и Словакия получават официално покана за започване на преговори за присъединяване към Европейския съюз, по време на среща на Европейския съвет.
Официално преговорите започват на 15 февруари 2000 г.
В 12:55 часа Йордан Соколов съобщава на депутатите решението на ЕС да покани България за преговори за членство.
България действително е решена да изпълни политическите и икономическите критерии за членство в Европейския съюз, заяви в Хелзинки пред кореспондента на БТА европейският комисар, отговарящ за разширяването Гюнтер Ферхойген.
Изминаха цели 25 години от тези преломни времена. Четвърт век.
Голяма част от членовете и приятелите на Клуб Сенатор посветиха част от живота си, за да направят възможно членството ни в ЕС. Техните усилия не бяха оценени от обществото, а днес са почти забравени, въпреки, че цялото ни общество се ползва от облагите и предимствата на членството. А също така на труда и усилията на стотици, а може би и хиляди хора, които работиха за това.
На първо място министър председателите – Стефан Софиянски и Иван Костов, вицепремиерите Александър Божков и Евгени Бакърджиев, две правителства – служебното и редовното, народните представители от ОДС, голяма част от администрацията – първата администрация, която работеше с международни структури .
В своето откриване, председателя Захари Желязков подчерта, че първият безспорен факт, е че нашата държава е единствената, която за 6 години фалира два пъти – веднъж при Луканов и веднъж при Виденов. През 1997 г. служебното правителство и правителството на ОДС наследиха напълно фалирала държава- фалирали са държавата, банките, държавните предприятия, общините и гражданите
Вторият безспорен факт – в края на 1999 г. получихме покана за започване на преговори с ЕС. ЕС не преговаря с държави които са фалирали, той не преговаря и с държави в преход. Ние се качихме не на последния влак, не на последния вагон, а буквално се качихме в движение. След това ЕС се затвори и е затворен и досега. Приета беше само Хърватска .
Твърденията, че са ни приели в ЕС само по геополитически причини без да отговаряме на необходимите условия са лъжа. Приеха ни заради гигантските реформи, които само за година и половина промениха облика на държавата. От днешна гледна точка, когато наблюдаваме пълна немощ на държавните институции, тези реформи и то само за година и половина, изглеждат невъзможни.
Това е едно от най- значимите събития в новата ни история. Реформите, които извършихме само за година и половина в резултат на добър анализ, поставяне на цели, средства за изпълнение на целите и контрол върху изпълнението им нямат аналог .
Две години преди тази дата, на 19 април 1997 г. Обединените демократични сили печелят парламентарните избори . В XXXVІІІ Народно събрание парламентарната група на ОДС наброява 137 народни представители. Мнозинство, достатъчно, за да се заеме с трудните реформи във вътрешно политически план и с тези, касаещи получаването на покана за присъединяване на България към Европейския съюз.
Експерти от различни области и политици обсъдиха на Национална среща „Клуб Сенатор и приятели“ реформите в България довели до получаване, преди 25 години, на поканата за започване на преговори с Европейския съюз. Срещата беше посветена именно на тази годишнина, която е ключова за България.
„Клуб Сенатор“ е единствената организация, която чества тази дата, въпреки че голяма част от обществото се ползва от огромните възможности, които дава членството в Европейския съюз.
„Клуб Сенатор“ е регистрирано сдружение по ЗЮЛНЦ, независима демократична организация, изразител и защитник на десните и десноцентристките политически идеи в гражданското общество.За неговите основатели, членове и приятели клубът е общество за дискусии и споделяне на опит. Създаден е и развиван от хора с богат политически и управленски опит. Разполага с личности и знания във всички области на управлението. Това позволява организиране на дискусии и форуми на високо експертно и политическо ниво.
В Националната среща участваха членове на „Клуб Сенатор“ и приятели на клуба, сред които Захари Желязков – председател на клуба, д-р Ева Жечева, д-р Светлана Дянкова, доц. д-р Пламен Орешарски, проф. д-р Александър Тасев, д-р Илко Семерджиев, Йордан Нихризов, д-р Иван Колчаков, Стоян Райчевски, Илиян Попов, проф. Вили Лилков, адв. Петър Славов, Анатолий Величков, проф. Здравко Попов и много други.Обсъждаха се темите: Как станаха възможни реформите в България, как се формира реформаторското мнозинство и какво се случи с него? Промени ли се ЕС и в каква посока? Каква е актуалната политическа обстановка в България, как мафията завладя политиката и държавата и какъв е изходът? Светът , къде е мястото на България в него? Какво е миналото, настоящето и бъдещето на „Клуб Сенатор“. За инициативата на „ Клуб Сенатор„ – в началото на 2025 г. да предложи дебат за приемане на Национална доктрина на България .
Срещата бе открита от Захари Желязков, председател на клуба. Основни акценти от неговото изказване:
Срещата се посвещава на 25-та годишнина от получаването на поканата за започване на преговори с Европейския съюз / Европейската общност /.
А също така на труда и усилията и енергията на стотици, а може би и хиляди хора, които работиха за това. На първо място министър председателите – Стефан Софиянски и Иван Костов, вицепремиерите Александър Божков и Евгени Бакърджиев, две правителства – служебното и редовното, народните представители от ОДС, голяма част от администрацията – първата администрация, която работеше с международни структури .
Тези усилия не бяха оценени от обществото, въпреки че голяма част от него се ползва от огромните предимства на членството в ЕС!
Нека разгледаме само два безспорни факта, каза Захари Желязков:
Първият безспорен факт! Нашата държава е единствената, която за 6 години фалира два пъти – веднъж при Луканов и веднъж при Виденов. През 1997 г. служебното правителство и правителството на ОДС наследиха напълно фалирала държава – фалира държавата, банките, държавните предприятия, общините и гражданите.
Вторият безспорен факт – в края на 1999 г. получихме покана за започване на преговори с ЕС. ЕС не преговаря с държави които са фалирали, той не преговаря и с държави в преход. Ние се качихме не на последния влак, не на последния вагон, а буквално се качихме в движение. След това ЕС се затвори и е затворен и досега. Приета беше само Хърватска .
Ако България не беше получила поканата за започване на преговори в края на 1999 г. тя нямаше да стане член на ЕС! Днес това е повече от ясно.
Твърденията, че са ни приели в ЕС само по геополитически причини без да отговаряме на необходимите условия са лъжа. Приеха ни заради реформите, които само за година и половина промениха облика на държавата. От днешна гледна точка, когато наблюдаваме пълна немощ на държавните институции, тези реформи изглеждат невъзможни. Те са резултат на добър анализ, поставяне на цели, средства за изпълнение на целите и контрол върху изпълнението им и нямат аналог в новата ни история .
Поканата, която получихме на 10-ти декември 1999 г е едно най значимите събития, най-малко по две причини:
Защо получихме поканата? Икономическите и финансовите постижения през 2 –те години на управлението на ОДС, определени като успехи в тези области. Как се създаде среда за бъдещ икономически растеж? – част от темите, по които говори проф. д-р Александър Тасев – заместник министър в двете правителства на служебното на Ст. Софиянски и на редовното на ОДС. Кои са изключителните заслуги на България и правителството преди тази дата, които преодоляха анархията при Жан Виденов, създадоха административната организация, финансовата стабилност и приеха валутния борд. Какво направи служебният кабинет на Софиянски: овладяха се силовите групировки, регулираха са цените и се доведе докрай битката за либералния пазар. Отключиха се затлачените преговори за зоната за свободната търговия, постигна се удовлетворяващо споразумение с МВФ. Структурната реформа в България стартира с летящ старт и са поставени истинските основи на пазарната икономика.
„Задължителните реформи, реформаторското мнозинство, неговото разпадане и последствията от това“ – темата на д-р Светлана Дянкова – зам. председател на групата на ОДС, два пъти заместник – министър на труда и социалната политика. Две години преди датата 10 декември 1999 г., на 19 април 1997 г. ОДС печелят парламентарните избори. В XXXVIII- то Народно събрание парламентарната група на ОДС наброява 137 народни представители. Мнозинство, достатъчно, за д се заеме с трудните реформи във вътрешно политически план и с тези, касаещи получаването на покана за присъединяване на България към ЕС – заяви д-р Дянкова. „Ние бяхме отбор, стояхме като един зад нашето правителство. Парламентарната група и правителството бяха един голям екип, който работеше с политическа отговорност и вътрешно спокойствие и убеденост, че правим най-доброто за обществото ни и за държавата. Ние търсихме и намирахме съюзници. Така с хиляди хора, с голяма част от обществото проправяхме пътя на България към ЕС.“ Част от изказването на лекторката. Този политически акт, заедно с напрежението от преминалите през есента на 1999 г. избори за местна власт и няколко изказвания на Президента Стоянов, и най-вече смяната на правителството от Иван Костов, през същата година, доведоха до трудни и необратими процеси в реформаторското мнозинство. Само десетина дни след решението на Европейския съвет да открие преговори за присъединяване към ЕС с България, на 21 декември 1999 г. Премиерът на България смени тримата свои вицепремиери и още 7 министри.
Независимо от огромната работа, която беше свършена, заради трусовете в мнозинството, парламентарните избори през 2001 г. бяха загубени. СДС никога повече не успя да спечели избори“.
В дискусията след тази точка се включиха: д-р Илко Семерджиев, д-р Иван Колчаков, Димитър Иванов, д-р Васил Михайлов, като д-р Михайлов заяви: „Това е нйа-добрият момент от нашия живот, невероятен скок в историята на България. Спомнете си и митинга на 14 декември пред Народното събрание – нашата социална революция. Това е историзъм, който проследяваме“.
Лектор във втората част „Актуалната политическа ситуация в България. Как мафията завладя политиката? Политическа криза или криза на политическата система? Възможности за изход!“ бе Илиян Попов – председател на Постоянната комисия по регионална политика и местно самоуправление в XXXVIII-то Народно събрание. Той очерта една историческа нишка до днес, в която засегна и подмяната на българската памет, частният монопол, който замести и завладя държавата, кризата в основите в българското общество. Предложи няколко решения на залата, сред които е и започване на процес на подготвяне и обсъждане на Национална доктрина на България, тема, по която специално говори и Захари Желязков. Липсата на национални идеали не спъва по общият път, по който трябва да вървим.
Изключителна лекция на проф. д-р Здравко Попов, която предизвика голям интерес, бе за Светът и съвременните тенденции в него, както и мястото на България. Той започна от времето на зараждането на идеята за европейска общност, още от 17 век, до сега, за силата на големите държавници, политици и философи, спря се на позициите на Жан Клод Юнкер за бъдещето на Европейския съюз, който безспорно е в криза. Очерта създаването на нациите и националния идеал, говори за периодите на европеизма, които първо започват с икономическата интеграция. „Европа никога може да стане Америка, защото е създадена от историята, а Америка от философията“, което влияе върху процесите в тях. Защо през 2005 г. бе отказано от държавите да се приеме Конституция на ЕС, има съпротива срещу интеграционната политика. Проблемите на консерватизма, на либерализма, които имат исторически базови противоречия. Отдели значително време на визията на Доналд Тръмп, за Америка и света, на програмата на републиканците и направи неблагоприятна прогноза за бъдещето на ЕС и за България.
Анатолий Величков, продължи темата за либерализма и консерватизма, спря се на характеристиките на неолиберализма и неговите прояви. Според него либералите не могат да проведат битката с мафията, само консервативните граници могат да наложат нов ред.
Захари Желязков зададе въпроса „Може ли да се прави икономика без национален суверенитет? В дискусията „Изборите за Европейски Парламент и Бъдещето на ЕС„ ние направихме прогноза за бъдещето на ЕС и тя се оказа вярна. Хората, които доведоха до кризата в ЕС начело с Урсула фон дер Лайен ще го ръководят отново и това ще доведе до нейното задълбочаване. Не е възможно да има Европейска федеративна държава по подобие на САЩ, защото няма европейска нация. Изказвания от залата направиха Николай Чирпанлиев, Даниел Минов, Илко Семерджиев, и други.
В края на срещата Председателят на клуба говори за миналото, настоящето и бъдещето на „Клуб Сенатор„ .
Клубът съществува повече от 21 години. В него членуват предимно бивши народни представители и лица, които са заемали висши политически и административни длъжности. Клубът е жив спомен за това, че имаше време , когато Държавата се управляваше по смислен начин, поставяше си стратегически цели и ги изпълняваше.
Клубът има 79 члена. Освен това, в нашата база данни има още над 120 личности – приятели на „Клуб Сенатор“, които са или с доказан опит в управлението или се занимават с научна работа в тази област. Членовете на клуба и нашите приятели образуваме „Дискусионно общество „Клуб Сенатор“ – среда за общуване и споделяне на идеи от всички сфери на управлението, между личности, граждански организации и партии, с доказан опит и знания в управлението, с различни убеждения, на основата на парламентаризма и сенаторския дух, на уважение към партньора, опонента и чуждото мнение .
Клубът разполага с експертен потенциал, какъвто няма в нито една партия, разпределен в 14 политико- експертни области и 29 секторни политики- повече от 70 човека .
В началото на 2025 г. клубът ще предложи национална инициатива за приемане на Национална доктрина на България.
