Геополитическият съд на прехода: Как екологията погреба българския суровинен суверенитет, а 35 години по-късно ЕС ни моли за него
През 1992 г. с два бързи удара на писалката – Постановление № 140 и Постановление № 163 на Министерския съвет – България сложи кръст на две от най-стратегическите си индустрии: рудодобива и уранодобива. Под знамето на „пазарната неефективност“ и „околната среда“, държавата буквално изля бетон в златната си кокошка.
Днес, 34–35 години по-късно, геополитическата конюнктура направи радикален завой на 180 градуса. Европейският съюз, притиснат от икономическата война с Китай и Русия, трескаво прилага Европейския акт за критичните суровини (CRMA). Изведнъж Брюксел се сети, че без цветни метали, уран и редки минерали няма технологично бъдеще, няма отбрана и няма зелена енергия. Този исторически обрат изважда наяве неудобната истина за българския преход: Екологията не беше оправдание за ликвидация, а параван за управленско късогледство.
Асен Личев
