„Политическата система на България“ беше темата на обществената дискусия, организирана от Дискусионно общество “Клуб Сенатор“, която се проведе на 13.10.2024 г. в хотел „Хемус“ от 10.00 часа.
Въпросите, които се обсъждаха по време на дискусията, са свързани с кризата в политическата система, зрелостта на обществото и последствията от това за България.
Партийна система, система на институциите и административна система, както и връзката между тях. Партии и държавно управление в преход. Кризата на българската политическа система – причини и етапи. Необходими ли са промени в конституционното устройство на държавата? Българската политическа система през погледа на политическия психолог.
В първата част лектори бяха: проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Здравко Попов, Радослав Кацаров, Велислав Величков, д-р Илко Семерджиев, проф. Антоанета Христова.
Дискусията бе открита от Захари Желязков – председател на “Клуб Сенатор“. Политическата система е част от обществото. Ако в обществото се развиват процеси на деградация – ценностна , демографска, образователна, от това следва и деградация на политическата система и на институциите и все по- некачествени хора попадат в тях. Това води до намаляване на доверието , все по- малко хора упражняват правото си на глас и ако процентът спадне под 35 % , не е възможно да се състави годно управление. Клубът е предвидил тези тенденции преди повече от 10 години и сега те са факт. Изход може да се търси в няколко посоки: 1. Политически проект на президента; 2. Нова конституция; 3. Президентска република; 4.Приемане на национална доктрина на България или 5. Промяната да дойде от вън ако Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ.
Проф. д-р Пламен Киров – ръководител на катедра по Конституционни науки към Юридическия факултет на СУ, бивш представител на България в Европейската комисия за демокрация чрез право на Съвета на Европа (Венецианска комисия) и съдия в Конституционния съд. Важна част от изказването му беше състоянието на политическата система, като наблегна на традиционното разбиране, че партиите раздробяват единната народна воя, като подчерта, че кризата в политическата система не е български патент, но у нас е особено остра. Това се дължи на страната избирателна система, но и по непълноценният начин, по който партиите защитават интересите на определени социални групи. За съжаление партиите загубиха своя демократичен характер. Той предложи приемане на нов Закон за политическите партии, както и правила и критерии за вътрешна демокрация на партиите.
Философ, дипломат и университетски преподавател – проф. д-р Здравко Попов очерта грешките в началото на демократичния преход. Според него причините, поради които стигнахме дотук, е че нещо в началото не се получи както трябва. Повторихме партийни модел на БСП. В Чехия един месец един милион граждани стоят на площада, докато средите на компартията изчезват, но у нас не се получи така и ние още си говорим за комунизъм. Регистрацията на много партии разпръска социалната енергия и те участват в дисперсията на политическото пространство. Ние никога не сме имали идеално състояние на демокрацията, което сега се е влошило. Кризата е в самото начало на нашия преход.
Д-р Илко Семерджиев – министър на здравеопазването във втория кабинет на Иван Костов и вицепремиер и министър в служебния кабинет на Огнян Герджиков, направи изказване върху трите опори на Кризата в българската политическа система – причини, етапи и възможности за изход. Основополагащо за д-р Семерджиев е, че основната ценност на демокрацията е живот в свобода, като направи ясни паралели между тоталитарно и демократично общество. Демокрацията е ценност, като икономиката е цената на нейното постигане. Само факта, че сме събрали да дискутираме тези теми е знак, че нещата не се случват така, както трябва.
Проф. д-р Антоанета Христова направи преглед на политическата система през призмата на политическата психология, като отбеляза, че има разпад в политическата система. Как трябва да мотивираме българския избирател, как да овластим гражданите и формата на коалиционно управление, като форма на слабост, това бяха част от темите, които тя разви.
Адв. Велислав Величков – председател на независимата гражданска общност „Правосъдие за всеки“ очерта рисковете пред политическата ситуация в България с приемането на нова Конституция още веднага след началото на прехода през 1989 г., като даде примери с държави, които са изминали този път. Говори за ролята на Конституционния съд и за 23 те закона в периода 1997 2001 г., които бяха обявени за противоконституционни, в т. число текстове на Закона за администрацията и лустрацията, както и за досиетата. Подчерта сила на българската прокуратура, който е казармен.
Радослав Кацаров представи накратко проекта за нова Конституция на една от присъстващите партии.
В дискусията със свои тези се включиха Юлий Павлов, Йордан Нихризов, д-р Васил Михайлов, Иван Сотиров.
Във втората част се дискутира по темите: Българската политическа система и парите на данъкоплатците. Българската политическа система и енергетиката. Как политическата система влияе върху медиите. Република с Парламентарно управление или Република с Президентско управление – предимства и недостатъци.
Лектори: проф. д-р Даниела Бобева, доц. д-р Пламен Орешарски, д-р Анета Милкова, д-р Димитър Иванов.
Проф. д-р Даниела Бобева – известен български финансист, университетски преподавател и практик. Тя е министър на търговията в служебното правителството на Стефан Софиянски (1997) и заместник министър-председател на правителството на Пламен Орешарски. Според нея в областта на икономиката, финансите и социалната политика в резултат от безвластието се води левичарска политика, която бързо може да изяде натрупания ресурс. Това води до негативни тенденции като забавяне на растежа и заплаха за финансовата стабилност в резултат .
Как при този уязвим растеж се развива дългът и как това се отразява на парите на данъкоплатците . Какво означава за България влизането в Еврозоната и има ли опасност от забавяне на този процес. Това са част от въпросите, които разви доц. Д-р Пламен Орешарски, който е български политик, финансист и преподавател в УНСС и НБУ. От 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г. оглавява правителството на Република България, избран от XLII обикновено народно събрание.
От 1997 до 2001 г. е заместник-министър на финансите в правителството с мандат на СДС и министър-председател Иван Костов. Неговият ресор е управление на държавния дълг и финансови пазари; управление на пазара на ценни книжа в България. Под неговото ръководство се обединяват дейностите по управление на вътрешния и външния дълг. Пламен Орешарски е член на екипа, осъществил въвеждането на механизма на Валутния борд в България.
Д-р Анета Милкова е гл. асистент в Катедра Комуникация и аудиовизуална продукция в СУ „Св. Климент Охридски“, която разви тезата, че ролята на медиите за състоянието на политическата система е такава, каквато им отредиха политиците след 1989 г. Закъснялата медийна регулация в областта на електронните медии и лошото законодателство в много сектори създаде тази медийна среда, която изглежда част от проблема. Като пример тя посочи Закона за радиото и телевизията, правилата за медиите в предизборните кампании в Изборния кодекс от 2014 г., както и Закона за политическите партии. Над 140 регистрирани политически партии, а не повече от 40 участват на избори през последните 30 години – повечето от тях нямат дейност от години, а просто чакат да си продадат регистрацията преди избори. Изборният кодекс даде възможност на търговските медии да участват в предизборните кампании и да генерират финансов ресурс от този пазар, но това е по-малкото зло. Същественото е, че в предизборните кампании няма правила за медиите – няма разграничаване на пропагандните партийни материали от информацията и публицистиката, а медиите се превръщат в PR отдели на партийните щабове и забравят за своята отговорност пред аудиторията. Проблем са и въведените в Изборния кодекс медийни пакети от 40 хиляди лева за регистрираните за участие в изборите политически партии и коалиции, които по никакъв начин не подпомагат дейността на извънпарламентарните партии, а създават корупционни практики.
Д-р Димитър Иванов – завърши дискусията с темата за българската политическа система и енергетиката. . Депутат от СДС в 37-то и 38-то Народно събрание. Активен участник е в енергийната и здравната реформа в България. Вносител е на закона за Националния герб. Член на “Клуб Сенатор“. Енергиен експерт. Той подчерта, че кризата в политическата система, доведе нестабилни правителства през последните години и те са поели тежки ангажименти по Зелената сделка. Ако не бъдат преразгледани това ще наруши балансът в енергетиката и ще доведе до непосилни цени за икономиката и гражданите.
Дискусията беше закрита от Захари Желязков. Той каза , че за първи път е направен анализ на връзката между кризата в политическата система, неспособността да се състави стабилно управление и проблемите, които се пораждат от това в сферите на държавното управление, законодателството, икономиката, финансите и националната сигурност. Изход е възможен само чрез диалог в обществото, търсене на Национално съгласие и възстановяване на доверието в политическата система.
“Клуб Сенатор“е сдружение, регистрирано по ЗЮЛНЦ, независима демократична организация, изразител и защитник на десните и десноцентристките политически идеи в гражданското общество.
За неговите основатели, членове и приятели “Клуб Сенатор“ е общество за дискусии и споделяне на опит. Създаден е и развиван от хора с богат политически и управленски опит. Разполага с личности и знания във всички области на управлението. Това позволява организиране на дискусии и форуми на високо експертно и политическо ниво.
